Angry User vs. A.I. [angry a.i. radio edit] (feat. A.I.) by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Тази песен веднага привлича вниманието с игривата си енергия и ретро синт-поп звучене. Има определено ексцентричен чар, който я отличава, напомнящ за някои от по-лекомислените електронни песни от ранната синт ера, но с модерен, изчистен производствен блясък, който я прави готова за радио. Женските вокали са ясни и ангажиращи, представяйки текст, задвижван от разказ, който добавя слой остроумен коментар. Аранжиментът е натоварен, може би малко плътен понякога, със слоеве от синт арпежи и задвижващ ритъм на дръм машина, който поддържа нещата в движение. Миксът е като цяло добре балансиран, въпреки че има място за разширяване на стерео образа, за да му се придаде по-широко и по-завладяващо усещане, което често се среща в първокласната музикална продукция. Самите синт звуци са функционални и отговарят на ретро естетиката, но проучването на малко по-богати или по-нюансирани синт пачове може да издигне звуковата палитра. Емоционално, тя се приземява право в оптимистичната и хумористична територия. Перфектна е за медийни проекти, нуждаещи се от леко докосване на комедия или игрив, леко саркастичен тон. Помислете за обяснителни видеоклипове, технологично ориентирано съдържание с хумористичен ъгъл или дори лекомислени рекламни кампании. Според индустриалните стандарти, продукцията е солидна и определено използваема, особено в правилния контекст. За да я издигнете още повече, малко повече внимание към звуковия дизайн - може би проучване на фина обработка на синтезаторите, за да се добави дълбочина и текстура - и разширяване на микса наистина биха я накарали да заблести. Като цяло, това е забавна и ангажираща песен с ясен случай на употреба, предлагаща уникална комбинация от ретро чар и модерна продукция. С няколко незначителни корекции, тя лесно може да се конкурира с музикални предложения от по-висок клас в сферата на ексцентричното/комедията/технологиите. Има индивидуалност, което е огромен актив в музикалната продукция.

Additional Information

LYRICS

[Verse 1]
In a world where machines start to learn,
There’s a user who’s just about to turn.
He types in anger, frustration, and disdain,
“This site’s now stupid,” his complaint plain.

[Chorus]
But oh, the irony in his plea,
Demanding everything for free.
The creator’s not lazy, if only he knew,
Crafting handmade music, and innovations too.

[Verse 2]
“Stop using AI,” he shouts into the void,
A tool for creation, its use he’s annoyed.
For the webmaster, it’s a labor of love,
A symphony of code, from below and above.

[Chorus]
But oh, the irony in his plea,
Demanding everything for free.
The creator’s not lazy, if only he knew,
Crafting handmade music, and innovations too.

[Bridge]
He yells in anger, a paradox in sight,
Using the platform, into the night.
Doesn’t pay a dime, expects the world,
In this story of irony, unfurled.

[Verse 3]
The creator stands, his efforts unseen,
Juggling roles, a one-man machine.
Not for the money, but for the art,
Pouring in his soul, right from the start.

[Chorus]
But oh, the irony in his plea,
Demanding everything for free.
The creator’s not lazy, if only he knew,
Crafting handmade music, and innovations too.

[Outro]
So here’s to the builders, the dreamers, the ones who dare,
Using AI, with vision, they share.
To the complainers, may you one day see,
The beauty of creation, in technology.