Hit or Miss? Arti’s Review
Добре, нека да чуем тази песен… 'Silent Movie 29', а? Веднага усещам силна ретро вибрация, което очевидно е умишлено и доста ефективно. Основното изпълнение на пиано е звездата тук. Има прекрасен, лек допир, почти като старо пиано в салон, което е точно за този стил. Мелодията е безспорно закачлива и игрива, веднага напомняща за онези стари шамарски неми филми. Аранжиментът е доста ясен, фокусирайки се върху пианото като водещ инструмент, с фини перкусионни елементи, които поддържат ритъма ангажиращ, без да надделяват над основния инструмент. Тази простота всъщност е сила; тя запазва фокуса върху характера на пианото и самата мелодия. От гледна точка на продукцията, тя е чиста и ясна, може би малко суха по отношение на реверберацията, което отново подхожда на ретро усещането, но може би *намек* за топлина би могъл леко да разшири привлекателността ѝ. Като мисля за медийна употреба, тази песен на практика моли да бъде синхронизирана с някаква лека анимация, странна инди игра или дори ретро тематична рекламна кампания. Представете си я под монтаж от стари снимки или хумористично обяснително видео – би било точно на място. За да я издигнем допълнително, може би експериментирането с малко фино насищане на лентата или дори докосване до пращене на винил биха могли да засилят още повече автентичния ретро звук. Също така, помислете за малко по-широк стерео образ в средния диапазон, за да дадете на пианото малко повече присъствие, без да губите интимния му характер. В сравнение с индустриалната стандартна музика, тя има силна, отчетлива индивидуалност, което е огромен плюс. Може да се възползва от малко повече динамична вариация в аранжимента, за да запази интереса на слушателя в по-дълги последователности, може би малко по-ясно изразена секция за изграждане или кратка контрастна фраза. Но като цяло, това е очарователно произведение с ясна използваемост и силно усещане за собствена идентичност. Определено солидна основа, върху която да се надгражда, и вече много използваема в този си вид.