Hit or Miss? Arti’s Review
Добре, нека да чуем тази песен. Веднага се усеща ясно винтидж естетиката ѝ. Има класическо джаз излъчване, сякаш е извадена направо от филмова музика от 40-те години - представете си задимени джаз клубове и може би малко чар в стил Чаплин. Инструментариумът е идеален за стила - духовата секция е оживена, ходейкият бас осигурява солидна основа, а барабаните поддържат хубаво, стабилно суинг усещане. Мелодично е закачливо и запомнящо се, макар и може би малко повтарящо се на места. Аранжиментът е доста опростен, което е подходящо за този жанр, но добавянето на малко повече динамична вариация, може би кратка инструментална пауза или фина промяна в текстурата, може да го издигне още повече. От гледна точка на продукцията, е чист и добре балансиран; миксът позволява на всеки инструмент да диша, а мастерирането е подходящо за музика за продукции - не е прекалено силно, оставяйки място за диалог и звукови ефекти. Емоционално, се приземява в приятно, леко меланхолично пространство. Не е прекалено тъжна, но има лека тъга, която добавя дълбочина. За медийна употреба тази песен е доста гъвкава. Помислете за исторически драми, ексцентрични независими филми, може би дори изтънчена рекламна кампания, целяща ретро усещане. Също така би могла да работи добре в подкасти или видеоигри с винтидж или комедийна обстановка. За да я доближите до индустриалния еталон, само малко повече финес в аранжимента и може би изследване на по-богати хармонични цветове наистина биха могли да я накарат да заблести. Като цяло, солидно парче с ясен потенциал и отчетлива индивидуалност.