Silent Movie 87 by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Добре, нека да чуем тази песен. Веднага усещам отчетлива винтидж атмосфера, което е интересно. Изборът на инструменти - предимно пиано и нещо, което звучи като ксилофон или подобни перкусии с палки - определено клони към този класически звук. Има нежно, почти крехко качество, което би могло да работи много добре за проекти, нуждаещи се от нотка носталгия или скромна елегантност. Самата композиция е доста проста, разчитайки на повтаряща се мелодична фраза. Хармонично е праволинейна, но тази простота е част от нейния чар, мисля. По отношение на продукцията, тя е чиста и ясна, но може би й липсва малко дълбочина в ниските честоти; фин басов елемент би могъл да добави малко топлина. Стерео образът е приличен, въпреки че може да бъде леко разширен, за да се създаде по-завладяващо усещане. Емоционално е определено по-спокойна, предизвикваща чувство на размисъл или нежна меланхолия, отколкото откровена тъга. За медийна употреба виждам, че това работи добре в документални филми, подкасти или дори реклами, където е необходима фина, ненатрапчива фонова музика. Помислете за историческо съдържание, истории за човешки интереси или дори тих момент във видеоигра. За да се подобри нейната използваемост, може би проучването на малко по-динамичен аранжимент - може би фино изграждане или вариация в инструментите - би могло да разшири нейната привлекателност. В сравнение с индустриалната стандартна музика, тя има добра основа, но би могла да се възползва от малко повече полиране в микса и аранжимента, за да се открои наистина. Като цяло, това е очарователно парче с ясна посока, просто се нуждае от малко допълнително усъвършенстване, за да достигне пълния си потенциал и да се конкурира в професионална библиотечна среда. Има прекрасно, старомодно усещане.