Story Of A Hippopotamus by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Добре, нека да чуем тази творба. Първото впечатление е... нежно разгръщащо се парче, водено от пиано, доста интроспективно на усещане. Самото пиано звучи топло, записано добре и свири проста, но ефективна мелодична тема. Хармонично остава доста съзвучно, клонящо към меланхолично, но не прекалено драматично пространство. Добавянето на струни по-късно е хубав щрих, добавяйки слой текстура, без да става прекалено натоварено. От гледна точка на продукцията, то е чисто и ясно, може би малко сухо в микса като цяло, но това може да работи в негова полза в зависимост от визуалния контекст. Определено има кинематографично качество, макар и по фин, сдържан начин, по-подходящо за отразяващи сцени или може би трогателен момент в документален филм, отколкото голяма екшън сцена. За библиотека с музика, със сигурност е използваемо. То седи удобно в тази скоба „емоционален подтекст“. За да го прокарам по-нататък, може да експериментирам с добавяне на малко повече реверберация или може би леко забавяне на пианото, за да му дам малко повече пространство и дълбочина. Също така, изследването на малко по-широк стерео образ може да подобри цялостното поглъщащо усещане. Аранжиментът е доста линеен, което е добре, но за по-дълги проекти вариациите или може би малко по-динамична структура биха били полезни. Помислете за изграждане до малко по-интензивна секция и след това отдръпване отново. В сравнение с индустриалния стандарт за музика за продукция, то седи на солидно професионално ниво. Не е новаторско по отношение на оригиналността, но е добре изпълнено и емоционално резонансно. Определено има потенциал за синхронизация, особено във филми, документални филми или дори подкасти, търсещи интроспективна фонова музика. С малко повече звуков блясък и вариации в аранжимента, това наистина може да заблести. Има добра основа за надграждане и определено предизвиква специфично настроение ефективно.