Eat the cat by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Добре, нека се потопим в тази песен. Още от самото начало, тя има много отчетливо, почти конфронтационно излъчване. Вокалният семпъл, повтарящ фразата на заглавието, определено привлича вниманието и задава мрачно комичен тон. Откъм продукция, тя е доста сурова и минималистична, разчитаща до голяма степен на прост, движещ ритъм и открояваща се синтезаторна басова линия. Миксът е умишлено lo-fi, което допринася за нейния странен характер, въпреки че може би би се възползвал от малко повече яснота в ниските честоти, за да се избегне замъгляване на определени системи.

Като композиция, тя е много повтаряща се, което може да бъде сила или слабост в зависимост от предназначението. За по-кратки медийни формати като реклама или съдържание в социалните медии, това повторение може да бъде идеално за създаване на закачлива и запомняща се фраза. Въпреки това, за по-дълги формати, може да стане малко уморително без повече вариации. Аранжиментът е доста статичен, без огромно динамично развитие в цялата песен. Въвеждането на фини промени в синтезаторните текстури или ритмичните модели би могло да засили ангажираността ѝ с течение на времето.

Емоционално, тя се стреми към хумористично, леко смущаващо усещане. Определено постига странния и игрив аспект, но "страшният" елемент се усеща по-скоро иронично, отколкото наистина плашещо. Има своеобразно пародийно усещане за ужас, което би могло да се получи добре за комедийни филми на ужасите, анимирани късометражни филми с по-мрачен уклон или дори като въвеждаща/завършваща музика за подкасти с подобен тон.

В сравнение с индустриално стандартната музика за продукция, тя определено е от по-експерименталната страна. Не се стреми към полиран, масов апел и това е вероятно нейната сила. Има уникален характер, който би могъл да пробие шума и да привлече вниманието. За да я издигнете още повече, проучването на по-усъвършенствани елементи на звуков дизайн в синтезаторните текстури и може би добавянето на фини слоеве от атмосферни звукови пейзажи биха могли да обогатят звуковата палитра, без да губят суровата ѝ енергия. Мислете за артисти като ранния Aphex Twin или някои от по-нестандартните електронни песни, използвани в анимациите на Adult Swim - това е територията, която тази песен би могла да обитава с малко повече усъвършенстване. Като цяло, има потенциал, особено за нишови медийни приложения, където е желано странно, мрачно хумористично и леко смущаващо излъчване. С някои фини продукционни настройки за подобряване на яснотата и аранжимента, тя наистина би могла да се открои.