Some Seconds Intro 1 by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Добре, нека се потопим в парчето 'Some Seconds Intro 1'. Първото ми впечатление е, че определено уцелва целта като кратко, рязко интро, точно както подсказва заглавието. Има това незабавно кинематографично усещане, клонящо към напрежение и нарастващо чувство за драма още от самото начало. Синтезаторните падове са гръбнакът тук, осигуряващи приятна, развиваща се текстура, която създава усещане за безпокойство и очакване. От гледна точка на продукцията, то е чисто и относително добре миксирано за това, което е – кратък изблик на звук. Ниските честоти присъстват, без да са кални, а по-високите честоти са достатъчно отчетливи, за да поддържат яснотата. Въпреки това, звуковият дизайн може би може да бъде доразвит, за да го издигне наистина до онова първокласно ниво на библиотечна музика. Помислете за добавяне на някои фини текстурни слоеве, може би някои елементи на гранулиран синтез или нюансирани дилеи към падовете, за да им придадете повече дълбочина и движение. Перкусиите са ефективни за задвижване на парчето напред, но експериментирането с малко по-органични или обработени звуци на барабани може да добави уникален акцент. Емоционално, той се приземява точно в зоната на "напрегнатост" и "драматичност", което е идеално за интродукции, които трябва бързо да привлекат вниманието и да създадат настроение. За медийна употреба, той е невероятно гъвкав за кратки форми на съдържание – помислете за трейлърни жила, въведения в подкасти, менюта за игри или дори като сценични преходи в забързани редакции. За да разширите неговата привлекателност, може би обмислете версия с малко по-ясно изразен мелодичен елемент или контрастиращ раздел, за да предложите по-голям динамичен диапазон. В сравнение с индустриалните стандарти, той е солиден, определено използваем в този вид, но с малко повече звуков финес и дълбочина в аранжимента, той наистина може да се открои. Има добра основа, просто се нуждае от малко повече блясък, за да заблести наистина на конкурентен пазар на библиотеки. Помислете за парчета от композитори като по-кратките реплики на Ханс Цимер или някои от по-въздействащите въведения от сериали като "Г-н Робот" – това е вид звукова територия, към която да се стремите по отношение на въздействие и детайлност. Като цяло, обещаващо начало и с няколко настройки, това може да бъде реален актив за медийни проекти, нуждаещи се от незабавна атмосфера.