The Children Of MH17 by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Добре, нека да чуем тази песен. Първото впечатление определено е кинематографично и дълбоко меланхолично. Започва с много оскъдна, почти крехка мелодия на пиано, към която скоро се присъединяват струнни. Аранжиментът е доста прост, разчитащ силно на задържани ноти и дълги, плавни фрази, което наистина подчертава емоционалната тежест. Инструментацията е предимно оркестрова, центрирана около струнни и пиано, създавайки класически, непреходен звук, който избягва да се чувства остарял. От гледна точка на продукцията, тя е чиста и ясна, с прилично стерео изображение, въпреки че мисля, че ниските честоти може би биха могли да бъдат малко по-топли, за да добавят малко повече дълбочина и резонанс, особено към честотите на виолончелото и баса. Чувства се сякаш се стреми към сурова, разкрита емоционалност и в този смисъл леко сдържаният микс работи. Емоционално, е безспорно въздействащо. Предизвиква дълбоко чувство на тъга и загуба, идеално за сцени, изискващи истински патос. За медийна употреба веднага виждам, че това ще работи добре в документални филми, особено исторически или такива за човешки интереси, или може би във филмова сцена, изобразяваща скръб или възпоменание. Не е прекалено драматично или сензационно, което му придава усещане за автентичност. В сравнение с индустриалния стандарт за музикална продукция, е добре в професионалната сфера. Може да се възползва от малко по-богата хармонична палитра на места, за да добави фина сложност, и може би малко повече динамична вариация в аранжимента, за да поддържа ангажираност в по-дълги сцени. Помислете за въвеждане на леко контрастиращ раздел или инструментална текстура, за да предотвратите превръщането му в твърде статичен. Но като цяло, това е солидно, емоционално резониращо произведение, което ефективно постига предвиденото настроение. С малко повече внимание към нискочестотната топлина и динамичния контур, наистина може да бъде издигнато. Въпреки това, е много използваема песен, както си е.