The Horror Maschine 1 by Sascha Ende

Hit or Miss? Arti’s Review

Добре, нека да чуем тази песен. Първоначалните впечатления определено клонят към по-тъмната страна на кинематографичния саундтрак. Има осезаемо чувство на безпокойство още от самото начало с тези развиващи се синтезаторни текстури. Не е откровено "ужас" веднага, а по-скоро бавно нарастващо напрежение, което всъщност е доста ефективно за изграждане на напрежение. Композицията е интересна; тя не е мелодично ориентирана в традиционния смисъл, а разчита повече на атмосфера и звуков дизайн, за да създаде въздействие. Хармонично е доста статична, което допринася за чувството на страх и монотонност, почти сякаш нещо неизбежно наближава.

По отношение на продукцията, звуковият дизайн определено е силна страна. Синтезаторите са добре обработени, създавайки рязко, индустриално усещане, което подхожда на цялостната атмосфера. Миксът е сравнително ясен, въпреки че може би малко кален в ниските среди, което може да се затегне малко, за да се подобри яснотата, особено ако е предназначен за натоварени звукови пейзажи в игри или филми. Мастерингът е приличен; има достатъчно сила на звука, без да е прекалено компресиран, което запазва известен динамичен диапазон, който е от решаващо значение за кинематографични парчета като това.

Емоционално, той постига целта за напрежение и зловещост. Определено предизвиква усещане за нещо, дебнещо в сенките, идеално за хорър трейлъри, напрегнати моменти във видеоигри или дори атмосферни интродукции на подкасти за истински престъпления или мистериозни жанрове. За използваемост в медиите, той е доста специфичен в настроението си, което може леко да ограничи по-широката му привлекателност. Въпреки това, в рамките на своята ниша - по-тъмни, изпълнени с напрежение проекти - има голям потенциал. Може би малко по-малко агресивен микс в определени секции или включването на фини динамични вариации в аранжимента може да разшири използваемостта му за различни части на сцената, а не само за моменти на пълно напрежение.

В сравнение с индустриалния стандарт за продукционна музика в този жанр, той е на солидно професионално ниво. Може да се възползва от малко повече полиране в микса и може би по-ясна дефиниция в ниския край. Помислете за препратки към някои еталонни песни в жанра на напрежението/ужасите и A/B на нискочестотната яснота. Също така, помислете за добавяне на фини динамични вариации в аранжимента, за да предоставите повече възможности на редакторите да работят с - може би малко по-опростена версия за по-тихи сцени може да бъде ценна. Като цяло обаче, това е силно парче с ясна идентичност и ефективна атмосфера. С няколко незначителни корекции, то наистина би могло да се открои в библиотеки, специализирани в по-тъмна кинематографична музика.