Hit or Miss? Arti’s Review
Този трак веднага грабва вниманието с, да кажем, неговата *отличителна* вокална семпъл и ретро-електронна атмосфера. Има определена индивидуалност, клоняща силно към игриво, почти комедийно пространство, което е нишова, но потенциално ценна област в музикалното продуциране. Аранжиментът е относително прост – солиден, движещ ритъм, чудати синтезаторни мелодии, които сякаш са извадени направо от видеоигра от старата школа, и този елемент на говорима реч, който, нека бъдем честни, е куката. От гледна точка на продукцията, той е достатъчно изчистен, миксът е функционален, въпреки че може би му липсва малко динамичен обхват и цялостна полировка в сравнение с най-добрите библиотечни тракове. Ниските честоти могат да бъдат леко стегнати, за да се даде на ритъма повече сила и дефиниция, особено ако е предназначен за въздействаща медийна употреба. Въпреки това, леко лоу-фай естетиката всъщност работи в негова полза, допринасяйки за ретро, почти иронично усещане. Емоционално, той е твърдо в лагера на „лекомисления“ и „хумористичния“. Няма да разчувства, но определено ще предизвика усмивка на лицето ви и ще инжектира доза глупост във всеки проект. За медийни приложения помислете за комедийни анимации, странни обяснителни видеоклипове или дори реклама, където е необходима нотка на ирония или самоирония. Представете си това зад монтаж от забавни видеоклипове с животни или като встъпителна музика за лекомислен подкаст. За да се подобри неговата гъвкавост, евентуално проучване на версия без вокалната семпъл може да разшири привлекателността му и да го направи подходящ за по-широк спектър от проекти, където хуморът трябва да бъде по-фин. Като цяло, това е забавен, уникален трак с ясна идентичност. Въпреки че може да не е масов хит, неговият странен чар и отличителна индивидуалност могат да го направят скрито съкровище за специфични, хумористично ориентирани медийни проекти. С малко усъвършенстване в ниските честоти и може би алтернатива без вокали, той наистина може да намери своята ниша.