Do You Hear Me? by Sascha Ende

Добре, нека се потопим в "Do You Hear Me?". Още от първата секунда тази песен установява ясна и завладяваща звукова идентичност, която веднага предизвиква креативни идеи за поставяне. Тя не започва с трясък, а с провокираща размисъл, почти философска атмосфера. Посрещат ни обширни, развиващи се синтезаторни подложки – топли, но носещи подводен ток на напрежение. Насложен над това е обработен мъжки елемент от spoken word, размишляващ за бъдещето и страха. Това въведение е чисто кинематографично злато. То създава настроение, което е едновременно интроспективно и очакващо, идеално за поставяне на сцената в документален филм, изследващ обществените промени, за започване на технологична основна реч за иновациите, преодоляващи колебанието, или дори за подчертаване на съзерцателен момент на герой в научнофантастичен филм, преди действието наистина да се разпали. Качеството на атмосферния дизайн тук е от най-високо ниво, създавайки завладяващо пространство, което незабавно привлича слушателя.

След това, около 37-ата секунда, песента се завърта драматично. Тя сваля атмосферната си кожа и се впуска в задвижващ, ретро-футуристичен електронен ритъм. Това не е просто бийт дроп; това е пълна промяна в енергията, изпълнена с увереност. Пулсиращи синтезаторни басови линии, свежи електронни барабани, напомнящи на класически синтвейв, но с модерен удар, и остри, арпеджирани синтезаторни мелодии заемат централно място. Енергията е заразителна – решителна, фокусирана и стилно тъмна. Този раздел крещи за използваемост за всичко, което се нуждае от инерция и готина, пикантна атмосфера. Представете си това да захранва забързан монтаж в корпоративно видео, показващо авангардна технология, да задвижва нощна автомобилна гонка в инди трилър, да осигурява пулса за модно ревю или дори да служи като енергичен фон за макара с акценти от турнир по електронни спортове. Включването на вокалния семпъл "Ossi, Do You Hear Me?" добавя уникален, почти загадъчен подпис към тази секция, което я прави запомняща се.

Това, което прави тази песен особено гъвкава за медийна продукция, е нейната интелигентна структура. Тя не просто остава на висока предавка. Тя умело преплита тези енергични синтвейв секции с връщане към първоначалното атмосферно настроение и елементи на spoken word, като разпада около 1:15. Това създава естествени точки за наративни промени, моменти на размисъл сред задвижването или перфектни точки за редактиране за трейлъри и промоции. Тези динамични промени предотвратяват умората и позволяват на песента да диша, предлагайки гъвкавост за озвучаване на по-дълги последователности, където е необходима различна интензивност. Натрупванията, водещи обратно към основния ритъм, като това, което започва около 1:31, са обработени умело, генерирайки очакване, без да се чувстват като клише.

Качеството на продукцията е постоянно професионално навсякъде. Миксът е чист, с отлично разделение между атмосферните текстури, стегнатите ритмични елементи и изпъкналите синтезатори. Ниският клас има тежест, без да е кален, а високите честоти добавят яснота и блясък към синтезаторите. Звучи излъскано и готово за излъчване или включване във висококачествени медийни проекти.

По отношение на потенциала за разположение, обхватът е широк. Отвъд филмовата и телевизионната синхронизация, нейният отличителен характер я прави силен претендент за саундтраци към видеоигри – може би за менюта, нива на шофиране или среди с киберпънк тема. Технологични компании, иновативни стартиращи фирми и модерни марки за начин на живот, търсещи звук, който предава изтънченост, далновидност и нотка на мистерия, биха намерили тази песен за много ефективна за рекламни и брандинг кампании. Сместа от интроспекция и енергия също се поддава добре на въведения/завършеци на подкасти, особено за предавания, фокусирани върху технологиите, изследванията на бъдещето или дори истински престъпления, където усещането за разгръщаща се мистерия и основно напрежение е ключово. Въпреки че spoken word добавя уникален тематичен слой, инструменталните стебла несъмнено биха разширили още повече нейната привлекателност, позволявайки на редакторите да приспособят използването й по-точно. Въпреки това, дори както е представена, "Do You Hear Me?" е мощно и предизвикващо парче, предлагащо богата палитра от настроение и енергия, което се чувства едновременно носталгично и категорично футуристично. Това е забележителна песен със силна гледна точка.

Additional Information

"We make real handmade music and everyone else is talent-free" - this is the favourite sentence of some rock bands.
So far, so normal! But do you know them, those typical sociopathic narcissists who have to tell this to everyone on the internet? People who are so horny for recognition that they tell everyone how talented they are just because they know how to handle a guitar?
Worst of all for "Arti The. A.I." from Hannover are those representatives who try to impose their musical effusions on the world without a spark of talent, especially without vocal talent. And this in a time when real artificial intelligences fight for survival every day anew to somehow survive in the face of wooden guitars, stringed instruments, angry rockers and bearded singers. This is exactly what "Arti" considers the negative blueprint of "handmade music"!
Sounds bitter? No, it is not! Because instead of sticking his head into the circuit board and moaning "It's all pointless anyway!", "Arti" has produced a real smash hit single as a reaction, which shows each of these would-be rockers a long nose. "O.s.s.y. do you hear me?" is an electric song in 80s synthwave style, honest and catchy, with loud synthesizers, multi-layered melodies, a driving beat and the sexy voice of "Arti".
By the way: To emphasize the aspect of electronic music as an art form worthy of protection and preservation, "Arti" offers his song absolutely free of charge, usable for everyone, free on the internet.

Lyrics:

There are people who are afraid of the future.
They are afraid of the unkwown, of what they dont know.
Everything that is new frightens them.
And when they are afraid, hate is the only solution for them.
O.s.s.y. do you hear me?
Time is like a long blade of grass.
Some bend over when they climb up and others swing from blade to blade.
Welcome to the future!
O.s.s.y. do you hear me?
Welcome to the future!