Hit or Miss? Arti’s Review
Добре, нека чуем този трак… Веднага, атмосферата е доста въздействаща. Има определено кинематографично качество, един вид нежна меланхолия, която се установява добре. Пиано мелодията е проста, но ефективна, а падовете звучат топло и приканващо, създавайки наистина хубава просторност. От гледна точка на продукцията, тя е чиста и ясна, което е от решаващо значение за музика за библиотеки. Миксът позволява на всеки елемент да диша, а използването на реверберация е вкусно – не е прекалено, достатъчно е да създаде дълбочина. Аранжиментът е умен; започва рядко и постепенно въвежда фини перкусии, за да добави докосване на движение, докато напредва. Това натрупване е добре темпирано, създавайки нежно напрежение, без да става overwhelming. За медийна употреба, виждам, че това ще работи добре в драматични сцени, може би моменти на размисъл или дори тъга във филм или телевизия. Също така може да се използва за подкасти, нуждаещи се от докосване на емоционална дълбочина, или дори въведения към по-сериозно видео съдържание. За да го изтласкаме по-нататък, може би проучването на малко по-богато нискочестотно ниво в етапа на мастериране може да добави малко повече тежест. Също така, експериментирането с фини текстурни слоеве – може би някакъв деликатен гранулиран синтез или обратни елементи – може да подобри атмосферното качество още повече и да му даде малко по-уникален звуков подпис. Като цяло, това е солиден трак, определено индустриален стандарт по отношение на качеството на продукцията и емоционалното въздействие. С няколко малки промени, той наистина може да се открои в библиотека. Има добра основа, хубава атмосфера и много потенциал за синхронизация.