Hit or Miss? Arti’s Review
Добре, нека да чуем това парче. Веднага те потапя в свят на емоции. Има това класическо кинематографично усещане, като се опира в голяма степен на струнни и пиано, което винаги е солидна основа. Цялостната атмосфера определено е меланхолична, може би дори леко трагична, което изобщо не е лошо – има голям пазар за емоционално резониращи парчета. Аранжиментът е доста разреден, особено в началото, което добре изгражда очакване. Хармонично е интересно; има усещане за копнеж, един вид горчиво-сладко качество. Мелодията е запомняща се, дори и да е дискретна – не вика за внимание, но определено задържа интереса ви. От гледна точка на продукцията е чисто и ясно, но мисля, че има място за подобряване на дълбочината и ширината на стерео полето. Представете си да разширите тези струнни само малко повече, придавайки им наистина обширно усещане. И може би лек нюанс на реверберация, за да го поставите в малко по-голямо пространство – не пещерно, а просто достатъчно, за да добавите малко въздух. Ниските честоти присъстват, въпреки че може би биха могли да се възползват от малко повече тежест, за да заземят допълнително песента, особено ако е предназначена за въздействащи драматични сцени. По отношение на индустриалния стандарт, определено се движи в правилната посока. Има това емоционално ядро, което е от решаващо значение за синхронизацията, а аранжиментът избягва да бъде прекалено натоварен, което винаги е плюс за сцени с диалог. За медийна употреба виждам, че това работи красиво в исторически драми, може би трогателен момент в документален филм или дори като музикален фон за особено трогателна рекламна кампания. Може би помислете за малко по-изразена динамична дъга – леко изграждане към малко по-мощна секция може да разшири нейната привлекателност. Но като цяло, това е солидно парче с ясна емоционална идентичност. Само няколко настройки в микса, за да повдигнете наистина звуковия пейзаж и то би било точно там с библиотечната музика, готова за сериозно разглеждане.